Митра

ДАЛЕЧЕН СПОМЕН ЗА БОГ МИТРА

Милко КРЪСТЕВ

На археолозите открай време е известна Червената черква в древното селце Пастуша близо до град Перущица. През шейсетте години в местността „Селището” тракторист изравя големи мраморни блокове на сгради. На единия от тях е изобразен бог Митра като слънце с лице на човек, до него е главата на млад бик – жертвеното животно на бога.Селището е съвсем близо до римската крепост Калето. От Червената черква има тунел, който стига до трите места. И всички те са свързани с римските войници от местен произход, които още през 1-2 век се пренесли религията на бог Митра.Има обичай от незапомнени времена хора от различни религии и раси да се събират край черквата на Третия ден от Великден. Отидох още на втория ден на този Християнски празник. Имаше само една музикална уредба, но така и не пристигнаха никакви човеци от никакви религии, както бяха обявили общинарите от град Перущица. Защото, нали можете да се сетите, те прехвърлиха третия ден на втория заради работното време. Така или иначе хората ги нямаше, а никой от бизнесмените не беше дарил агне за обявения курбан. Но ето че по едно време се зададоха десетина коли с една голяма икона на Богородица. Поп Стоян от древното селце Полатово, сега квартал на гр. Стамболийски, стори молебен и литургия и над руйните се понесе „Смертию смерть поправ”, което от десетки години не се е чувало тук. Неволно се загледах в един каменен блок, положен дълбоко в основите на черквата. Наблизо беше и изворът Сивиник. Там излиза водата на една подземна река. Спомних си и барелефа на бог Митра. Знаех също, че в Родопите между село Устнина и град Кричим има местност „Вологи” и я свързах с легендарния тракийски жрец Вологез, вдигнал въстание против римляните през 26-28 г. сл Хр. Името Вологез е ирано-персийско, така се казвали персийските царе или жреците на бог Митра.Всичко това навежда на една хипотеза – Червената черква може да е била отначало храм на Митра. Това са така наречените по света митраеуми, открити в Европа и особено на Британските острови и по течението и делтата на река Дунав, дето имало многобройни римски гарнизони. Религията на бог Митра е пренесена и разпространена от римските войници. Митра означава „договор” , божеството е закриляло войниците и давало утеха на робите. А вероятно тракийският бески Вологез е бил жрец в светилището на Митра, което по-късно става един от ранните християнски храмове. Известно е, че Митра имал светилища край извори и пещери. Имало е само един вход, без прозорци и други отвори. За сега това е само хипотеза и подхвърлена идея за нашите археолози и историци. Засега те са открили само седем културни пласта в земята на Перущица. А колко ли още има?

МИТРА Е БОГ, СЪПЕРНИК НА ХРИСТОС

Митра е божество от индоистки произход, преминало в пантеона на ирано-персийския Зороастър през 621-550 г. пр. Хр. И бил дребен бог на договорните взаимоотношения, а вероятно и на търговията. Това се харесало на римските войници и те го приемат като свой закрилник още през 1 век . Разпространяват го по империята и Митра става съперник на Христос. През 3 век е узаконен от римските императори. Това става близо век преди признаването на Християнството. Божеството е имало вече утвърдени ритуали и образи. Има доказателства, че бог Митра е соларно божество, свързано със Слънцето и живота на земята. Но някои места е изобразен като Орфическия бог-създател Фанес, който се ражда от космическото яйце. Значи Митра се свързва и с космоса, началото на времето и живота. Той е медиатор между слънцето и земята, межда светлината и тъмнината. Вярващите в Митра са убивали млад бик с копия във врата. Оставяли кръвта му да изтича в прастта и куче да я поглъща. Вярвали и мислели, че бичата кръв дава сили на човек да преодолява трудностите в живота. Бил е бог и на водата. Митът разказва, че богът хвърлил копие върху една скала и от там потекли буйни води.Това е религия на единобожието. Митра е спасител, месия, подобен на Христос. В храмовете му се допускали мъже от всякакъв произход и възраст, без забрани и ограничения. Но пък жени не се допускали. Това била религия на мъжете. Християнството приело жените и с това нанесло решителен удар на Митраизма. Борбата траяла до края на 4-и век ,когато римският император забранил всички религии освен християнството.Ако говорим за следи, оставени от вярването в Митра, ще ги намерим на много места в ритуалите на Христос. Раждането на Митра е на 25 декември-денят на новото слънце., но това е и Рождество Христово. Религиозните празници на водата идват от Митраизма. Йордановден, Ивановден, когато стават и прочутите перущински къпанки на младоженците – всичко това го има в празничния календар на Митра. Еднакви или близки са празниците на земята и възраждането на живота през пролетта. Един и същ е празникът на лятното слънце, свързан с огъня и светлината.Три века се води борбата между Митра и Христос. Но Християнството става религия на любовта и състраданието и милосърдието, приема жената, равна с мъжа във вярата. Отрежда място на Богородица в пантеона на светците. С тази всипризнатост и снемане на различията Християнството печели битката и става световна религия. Така още през 4 век митраеума край Перущица става християнска кръщелница за траките беси. Предполага се, че за пръв път е разрушена от славяните в края на 5 –и и началото на 6-и век ,когато те нахлуват в нашите земи и за известно време налагат своите богове. Вероятно славянския бог Перун е имал светилище в подножието на огромните и високи скали в местността „Манастирските камъни”. От там произлиза и името на Перущица, тъй като на Перун славяните са викали „перунщице”. С това има се нарекли и една рекичка над Сапарева баня, където се предполага, че е имало светилище на този страшен бог на гръмотевиците.Но това не е могла да спре влиянието на християнството и много скоро черквата се извисява отново, за да бъде разрушена окончателно от печенезите. През Средновековието край зидовете на това светилище на Митра и Христос изникват няколко черквици и цяло гробище, от което сега стръчат развалини. И никаква надежда, че тези развалини могат да се възродят – на това място и в душите на хората.Приз последните години - в горещото лято след Еньовден край село Триград идват хора от Британските острови и Европа. Местните извеждат млад бик и някой от личните екскурзианти забива нож в гърлото му. Кръвта изтича в земята, а вместо кучета я лочат хората. Това вече не е религия, а само далечен спомен за бог Митра.